Забележителности

Часовниковата кула в Ботевград е символ на града и е част от Стоте национални туристически обекта на България. С подновен часовников механизъм, тя все още сигнализира всеки кръгъл час със съответен брой камбанни звънове.

• Построена е през 1866 г.Часовниковата кула е един от малкото архитектурни паметници в Общината от епохата на Възраждането. Разположена е в централната част на града и перспективно затваря всички улици, които извеждат към нея.
• Първоначално на върха на кулата имало дървена къщичка, от която на всеки кръгъл час излизал турчин с фес, който се покланял докато камбаната отброявала часа. След Освобождението местните хора свалят и изгарят турския символ.

Историческият музей в Ботевград открива врати с първата си експозиция през 1937 г. по инициатива на директора на Ботевградската гимназия Асен Стефанов. Днес музеят се намира в центъра на Ботевград, на пл. „Саранск“, в реконструираната сграда на бившата съдебна палата.Историческият музей в Ботевград има богата експозиция, окомплектована от около 10 000 движими културни ценности и художествени произведения. Предлага възможности за експониране на гостуващи художествени, приложни и документални изложби, провеждане на беседи, срещи-разговори, открити уроци, лекции, чествания. В рамките на инициативата „Салон на изкуствата“ се представят постижения в областта на литературата, художественото и приложното изкуство. Като културно-научна институция, музеят развива научноизследователска, събирателска, образователно-възпитателска и популяризаторска дейност. Включва се в реализирането на мероприятия от културния календар на Община Ботевград.

Зелинският или Ботевградският манастир „Рождество на Пресвета Богородица“ се намира в курортната местност Зелин. Манастирът в миналото е известен и като Орханийски по старото име на Ботевград. Съществува в периода ХІІ – ХІV век, около който е разположено старото селище Зелин. До манастира се стига по асфалтов път от центъра на Ботевград в южна посока по пътя за местността Зелин.Счита се, че Зелинският манастир е основан през XIV в., но е възстановен в сегашния си вид през 1926 г. Представлява комплекс от църква и малки жилищни сгради. Действаща мъжка обител. Църквата е построена през 1926 г. и осветена същата година. Тя представлява малка, еднокорабна, едноапсидна сграда с притвор и неголяма камбанария. В храма няма стенописи, но има красив иконостас. На мраморна плоча до входа на църквата пише, че в тази местност е било разположено село Зелин, чиито жители в края на XVII век се преселват на 2 км северно от там в новосъздадено село, което последователно се превръща в Орхание и в бъдещия Ботевград. Храмовият празник е на 8 септември.

Врачешкият манастир „Свети Четиридесет мъченици Севастийски“ е действащ девически манастир на Българската православна църква, част от Ловчанската епархия.Врачешкият манастир е основан през XIII век след битката при Клокотница, когато цар Иван Асен II побеждава епирският деспот Теодор Комнин. Битката става в деня, когато се празнува паметта на Свети четиридесет мъченици и благодарният цар победител в тяхна чест построява множество църкви и манастири носещи тяхното име. При създаването си манастирът е мъжки, а братята монаси усърдно преписват и разпространяват богослужебни книги. През XVII век има действащо килийно училище. През XV и XVIII век е опожаряван. Манастирът потъва в забрава до 1890 г. През 1891 г. върху старите основи най-известният майстор в Ботевградския край Вуно Марков построява скромна църква. Възстановява се монашеският живот в манастира. Отначало се подвизават мъже монаси, а от 1937 г. обителта става девическо общежитие, като първата игумения е майка Касиана. Понастоящем е постоянно действащ.

Паметникът костница на Ботеви четници е мемориална костница в село Скравена, община Ботевград. В нея се съхраняват черепите на 10 Ботеви четници от групата на Георги Апостолов, намерили смъртта си при разгрома на четата в Рашов дол край Ритлите, на 2 юни 1876 година (21 май по стар стил)[1].На следващия ден цялото население на Скравена е изкарано да види шествието на башибозука, носещ забити на колове главите на четниците. Селските първенци Георги Стаменов и Петко Студенковски успяват да откупят главите и още същата вечер жените от селото ги измиват, увиват в домашно платно и погребват в двора на църквата. На 3 юни 1930 година, по предложение на свещеник Георги Попдимитров, тленните останки са извадени и изложени в специална витрина в църквата.[2]Паметникът костница е открит на 18 май 1982 г. на церемония по пренасяне на съхранените от местното население черепи на десетте Ботеви четници от църквата „Св. безсребреници Козма и Дамян“ в селото.